Дете

С малка парцалена кукла

тичаше боса  нанякъде,

под звездите пееше песни,

пръскаше радост навсякъде,

грееше с  усмивка омайна,

звездици  бяха нейните очи,  

смехът й като слънчеви лъчи,

стопил би ледове вековни.

Таз фея малка и добра  

превърна се  в  жена,

а очите по детски се реят

в небето над нежна  дъга.  

Радостта й с ручея пее.

Тя порасна,

а в душата дете е.