18.08.2009 г., 23:29

Дете

1.1K 0 0

С малка парцалена кукла

тичаше боса  нанякъде,

под звездите пееше песни,

пръскаше радост навсякъде,

грееше с  усмивка омайна,

звездици  бяха нейните очи,  

смехът й като слънчеви лъчи,

стопил би ледове вековни.

Таз фея малка и добра  

превърна се  в  жена,

а очите по детски се реят

в небето над нежна  дъга.  

Радостта й с ручея пее.

Тя порасна,

а в душата дете е.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...