18.08.2009 г., 23:29

Дете

1.1K 0 0

С малка парцалена кукла

тичаше боса  нанякъде,

под звездите пееше песни,

пръскаше радост навсякъде,

грееше с  усмивка омайна,

звездици  бяха нейните очи,  

смехът й като слънчеви лъчи,

стопил би ледове вековни.

Таз фея малка и добра  

превърна се  в  жена,

а очите по детски се реят

в небето над нежна  дъга.  

Радостта й с ручея пее.

Тя порасна,

а в душата дете е.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...