Дете
Гледам те и опитвам да си спомня
живота си преди теб -
годините, месеците, неделите...
Не, не мога. Сякаш аз не съм била.
Ти, създаден с толкова любов,
управляващ всичко,
стоящ над всяко земно чувство.
Обич, разтапяща и най-вледенените думи.
Надежда, озарила всяка моя мисъл.
Ти, дете, си във всичко,
навсякъде,
винаги.
Поглеждам те и светът ми става друг.
Една твоя усмивка и времето е спряло.
Гласчето ти - звън на хиляди камбанки
в хаоса на безсънните ми нощи.
Животът е светлина.
Дните са празници.
Щастието е съдба.
Щастието си Ти!
на сина ми Пламен
© Теодора Николова All rights reserved.
Чувствам се преродена!Приветствам ви отново!Наистина много ми липсвахте и се надявам вече да се срещаме все по-често!
