Jan 8, 2009, 9:10 AM

Дете 

  Poetry » White poetry
1056 0 3

Гледам те и опитвам да си спомня

живота си преди теб -

годините, месеците, неделите...

Не, не мога. Сякаш аз не съм била.

Ти, създаден с толкова любов,

управляващ всичко,

стоящ над всяко земно чувство.

Обич, разтапяща и най-вледенените думи.

Надежда, озарила всяка моя мисъл.

Ти, дете, си във всичко,

навсякъде,

винаги.

Поглеждам те и светът ми става друг.

Една твоя усмивка и времето е спряло.

Гласчето ти - звън на хиляди камбанки

в хаоса на безсънните ми нощи.

Животът е светлина.

Дните са празници.

Щастието е съдба.

Щастието си Ти!

 

                                   на сина ми Пламен

© Теодора Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нека десницата Божия да е винаги над него!
  • Благодаря искрено!Измина повече от година, откакто не съм писала.Случиха ми се най-хубавите неща-омъжих се и станах майка на прекрасен син, който вече е на 3 месеца и 6 дниЧувствам се преродена!Приветствам ви отново!Наистина много ми липсвахте и се надявам вече да се срещаме все по-често!
  • Да ти е живо и здраво синчето, Теди! Много щастие и радост да ти носи! Поздрави!
Random works
: ??:??