Jan 16, 2010, 9:03 PM

Дете

  Poetry » Other
538 0 0

Дете усмихва се насреща,
плод на една любов гореща,
ту усмихва се, ту плаче,
иска да е другояче.

Детето прави ни щастливи,
дава смисъл в сивия живот.
С неговите закачки игриви,
огрява като слънце небосвод.

Игра за него е светът,
през детските очи различен е светът.
Няма тревоги и несгоди,
лесно е във техния вълшебен свят с палати.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...