May 4, 2013, 4:13 PM

Дете

  Poetry » Other
694 0 0

                                              на Боби

 

Ти споделяш нещо с вятъра -

смях, учудване, вълшебство.

И за мен си най-прекрасния

малък принц във свойто детство.

 

Във ръцете ми заспиваш,

като дар те аз понасям.

Ненаситила до дъно

на любов към теб душата си.

 

Спи, детенце мое мило,

Сънчо във палат ще прати

чистото и приказно светило -

на душата детска светлината ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...