Дете на здрача
„Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.”
Днес миналото бясно ме човърка,
в душата зла неизживяност крета –
отново сам, безличен и объркан,
изнемощял, използван и ненужен,
прочел отдавна всичките поети,
и пак повярвал в кръста незаслужен,
стоях пред прага сив на небосвода,
но в крайна сметка се реших да вляза.
Почувствах как очите на народа,
очите, пред които коленичих,
ме стрелнаха със своя неприязън,
за да усетя вече, че съм ничий…
Но продължих, дори не се обърнах,
защото да се търся все – не мога.
Не исках в друг сега да се превърна,
страхувах се от всяка радост малка.
Така и не посмях да бъда огън,
макар да имах винаги запалка.
Пристигнах в края. В стаята проклета
стояха препрочетените книги –
в душата ми тревожна младост крета,
в съзнанието ми светлината плаче.
Аз цял живот се мъча да я стигам,
аз – вечното дете на здрача.
© Атанас Янев All rights reserved.
