Мълчаливи ноти рисуват в душите ни
и болките чезнат негласно,
в гласа им крила са преплетени,
небесни акорди разливат се ясно.
А няма лек, когато жив си на Земята
и кой е казал, че ще бъде лесно,
как просто е живот с любов да споделиш
и сложно смисълът в тъй краткото му време да спасиш.
Уж зрял за изгреви си в залезни лъчи,
а още детското ти е потребно,
закътваш с обич в две целунати очи
мечти и спомените, земно и неземно. ...