Децата са чисти и невинни.

И ние бяхме такива, но...

пораснахме...

Или всъщност се смалихме?

Бяхме преди добри, незлобливи, несъществуваше за нас разврата и не познавахме греха.

Нямаше никакъв контрол над нас!

Може ли да си представиш тази свобода в която сме живяли?

Детската радост е едно красиво явление. Често е свързана с малките неща - едно бонбонче, лъскаво камъче, малко цветенце, разходка в парка, усмивката дори от непознат, пясъчното нестабилно замъче, което утре няма да го има, бързото запознанство и веднагическото сприятеляване с първото видяно дете на игралната площатка без никакви задни мисли, а с най-чисти желания за споделена игра.  

 Може да се учим много от малките деца. Не случайно самото Слово ни ги дава за пример:

Лука‬ ‭18:16‭-‬17‬ 

"Но Иисус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него."