Девет свещи в църква да запалиш,
девет библии на храма да дариш,
черна котка, вещица, жена ли,
девет пъти скришом погледни и виж.
Девет пъти тихо прекръсти се,
девет пъти прокълни я – любовта.
Девет пъти от венчило отречи се.
Девет пъти тя ще тръгва по света.
Девет билки в чашата да сложиш,
девет сребърни куршума да кадиш,
девет котешки живота да заложиш,
девет пъти с мен ще се простиш.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
