Там нейде в кръчмата от младостта
приспахме страстите любовни.
И с медицински диагноза "без
допамин"* класирахме се "годни".
А после се застягахме за път –
утъпкан, но от локви кал ръждясал.
Завлачихме хомот от плът и кръв
в тор от пръст и троскоти обрасъл.
Предъвквани от дните злобни –
палта дебелокожи ний заметнахме.
Прицелени в мишени от стъкло,
и с маски за защита слепнахме. ...