Диалог с живота
Погледни ме, живот! Давай смело, очи във очи!
И те моля до дъно ме изследвай, приятел!
Без емоции разни, прям до болка бъди!
Но почакай, не сривай моя свят на мечтател!
С теб отдавна се знаем! За какво са преструвки?
Без ласкателни думи, ако може, живот!
Преди време ми даде бързоходни обувки
и доскоро си мислех, че те водя с един ход.
Да, наивна съм, прав си! Ти си вечно пред мене.
Слагаш знаци по пътя. Подчертаваш следи.
И в аванс ми разкриваш част от бъдеще време,
но пък аз не забравям извървените дни.
Те ме учат на мъдрост от сгрешени посоки.
И урок след урок тръгвам бавно напред.
Все поставяш ми цели неразумно високи.
После рязко отсичаш: "Този изпит невзет!"
Стига с мен се разправя! Не докосвай мечтите!
До една са красиви и възможно добри.
Ти, навярно, отдавна ги видя във очите
като цветни мъниста, вместо шепа сълзи.
Виж ги колко са пъстри! Полюбувай се с мене!
Остави ме щастлива да политна след тях.
Ще се сбъднат, сигурно, в необята от време.
Аз отгоре ще смигна: "Ненапразно живях!"
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
