Диалози

Comments

• 

  Роби (Роберт)

  Меги, Марги, Росилина, Лиа, Гавраиле, Силвия, Веси, благодаря за вниманието с което удостоихте това стихче!...

  2019-03-07T15:49:21+02:00
• 

  Веси_Еси (Еси)

  Ще взема да си сготвя и аз една яхнийка.... Много ми е приятно тук. Благодаря ти,Роби!

  2019-03-07T07:41:25+02:00
• 

  Plevel (Силвия Илиева)

  Мъдрост, облечена в пеньоар на усмивки и ухаеща на манджа. Вкусно и с патриотични цветове. Естет си, Роби. Благодаря ти!

  2019-03-07T00:03:06+02:00
• 

  Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  Тези диалози са чудесни подправки на ежедневната "домашна яхния".

  2019-03-06T18:16:28+02:00
• 

  LiaNik (И.К.)

  "- Със теб участници сме в скучна драма,
  и дърлим се "по график" всеки ден..."
  Както винаги си точно в целта. Хареса ми мнението на Марго. "Бракът със стаж" си е нещо много ценно и в последния куплет Роби си го казал чудесно - любовта се променя. Тя се превръща в топла обич и грижа един за друг. Поне така трябва да бъде. Не винаги е така с любовта, защото тя е като огън, когато гори силно, изпепелява, но понякога пламне и изгасне. Това винаги говори, че материалът е мокър или подпалките не струват. Обърнато в хора, просто чувството е било мимолетно и повърхностно. Три червени на три зелени куплета би трябвало да са два за мъжа, два за жената и накрая по един. Наравно да са и да няма сърдити. Както винаги усмихваш, но и замисляш. Поздрави!

  2019-03-06T15:10:26+02:00