Роби (Роберт)
511 3486
Mar 5, 2019, 8:03 PM  

Диалози 

  Poetry » Other
575 7 8

 - Със теб  участници сме в скучна  драма,

и дърлим се "по график" всеки ден.

Къде отидоха онези двама

младежи, влюбени във Пол Верлен?

 

Косата ти мирише на яхния

и  шеташ с пораздърпана пола.

Не е за вярване, че туй сме ние!…

Било ли е, не е ли сън това?

 

 - А туй момче - къде ли то изчезна? -

със нежна и възвишена душа?

Запуснат и облечен  свръхнебрежно,

с галонче бира  вечер  го теша!

 

На любовта певец възторжен вчера,

обсипвал ме с най-нежните слова,

със тежки  думи днес ме той замеря...

Дали пък не е друг човек  това?

 

- Добре, де, онова било е вчера!...

Но днес  нали ще трябва да ядем?...

Не се мотай, а слагай за вечеря -

за  нови схватки сили да сберем!...

 

- Ми  ето  ти  любимата  яхния!...

На  теб я посветих!... А любовта...

Щом питаш нея още  има ли я -

ми променила се е с нас  и тя!...

 

 

© Роберт All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Меги, Марги, Росилина, Лиа, Гавраиле, Силвия, Веси, благодаря за вниманието с което удостоихте това стихче!...
  • Ще взема да си сготвя и аз една яхнийка.... Много ми е приятно тук. Благодаря ти,Роби!
  • Мъдрост, облечена в пеньоар на усмивки и ухаеща на манджа. Вкусно и с патриотични цветове. Естет си, Роби. Благодаря ти!
  • Тези диалози са чудесни подправки на ежедневната "домашна яхния".
  • "- Със теб участници сме в скучна драма,
    и дърлим се "по график" всеки ден..."
    Както винаги си точно в целта. Хареса ми мнението на Марго. "Бракът със стаж" си е нещо много ценно и в последния куплет Роби си го казал чудесно - любовта се променя. Тя се превръща в топла обич и грижа един за друг. Поне така трябва да бъде. Не винаги е така с любовта, защото тя е като огън, когато гори силно, изпепелява, но понякога пламне и изгасне. Това винаги говори, че материалът е мокър или подпалките не струват. Обърнато в хора, просто чувството е било мимолетно и повърхностно. Три червени на три зелени куплета би трябвало да са два за мъжа, два за жената и накрая по един. Наравно да са и да няма сърдити. Както винаги усмихваш, но и замисляш. Поздрави!
  • Харесах! Заметохме любовната тръпка! Но...имаме я, претопляме я, приласкаваме я!
  • Нормални диалози. Нещо като полупълна, или полупразна чаша. Тук ли е любовта? Цяла ли е, или малко е „поизтекла”? Кой/коя е този/тази... А, всъщност,поглеждаш очите и всичко е по строму! Любовта те бодва, погледът ти грейва с нежност и му сервираш яхнията, щастлива, че я посвещаваш нему. Боже, колко думи изписах за нещо толкова тривиално, като бракът със стаж! Хареса ми творбата ти!
  • Много земно и смислено. Поздрави, Роби!
Random works
: ??:??