5.03.2019 г., 20:03  

Диалози

729 7 8

 - Със теб  участници сме в скучна  драма,

и дърлим се "по график" всеки ден.

Къде отидоха онези двама

младежи, влюбени във Пол Верлен?

 

Косата ти мирише на яхния

и  шеташ с пораздърпана пола.

Не е за вярване, че туй сме ние!…

Било ли е, не е ли сън това?

 

 - А туй момче - къде ли то изчезна? -

със нежна и възвишена душа?

Запуснат и облечен  свръхнебрежно,

с галонче бира  вечер  го теша!

 

На любовта певец възторжен вчера,

обсипвал ме с най-нежните слова,

със тежки  думи днес ме той замеря...

Дали пък не е друг човек  това?

 

- Добре, де, онова било е вчера!...

Но днес  нали ще трябва да ядем?...

Не се мотай, а слагай за вечеря -

за  нови схватки сили да сберем!...

 

- Ми  ето  ти  любимата  яхния!...

На  теб я посветих!... А любовта...

Щом питаш нея още  има ли я -

ми променила се е с нас  и тя!...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Меги, Марги, Росилина, Лиа, Гавраиле, Силвия, Веси, благодаря за вниманието с което удостоихте това стихче!...
  • Ще взема да си сготвя и аз една яхнийка.... Много ми е приятно тук. Благодаря ти,Роби!
  • Мъдрост, облечена в пеньоар на усмивки и ухаеща на манджа. Вкусно и с патриотични цветове. Естет си, Роби. Благодаря ти!
  • Тези диалози са чудесни подправки на ежедневната "домашна яхния".
  • "- Със теб участници сме в скучна драма,
    и дърлим се "по график" всеки ден..."
    Както винаги си точно в целта. Хареса ми мнението на Марго. "Бракът със стаж" си е нещо много ценно и в последния куплет Роби си го казал чудесно - любовта се променя. Тя се превръща в топла обич и грижа един за друг. Поне така трябва да бъде. Не винаги е така с любовта, защото тя е като огън, когато гори силно, изпепелява, но понякога пламне и изгасне. Това винаги говори, че материалът е мокър или подпалките не струват. Обърнато в хора, просто чувството е било мимолетно и повърхностно. Три червени на три зелени куплета би трябвало да са два за мъжа, два за жената и накрая по един. Наравно да са и да няма сърдити. Както винаги усмихваш, но и замисляш. Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...