5.03.2019 г., 20:03  

Диалози

730 7 8

 - Със теб  участници сме в скучна  драма,

и дърлим се "по график" всеки ден.

Къде отидоха онези двама

младежи, влюбени във Пол Верлен?

 

Косата ти мирише на яхния

и  шеташ с пораздърпана пола.

Не е за вярване, че туй сме ние!…

Било ли е, не е ли сън това?

 

 - А туй момче - къде ли то изчезна? -

със нежна и възвишена душа?

Запуснат и облечен  свръхнебрежно,

с галонче бира  вечер  го теша!

 

На любовта певец възторжен вчера,

обсипвал ме с най-нежните слова,

със тежки  думи днес ме той замеря...

Дали пък не е друг човек  това?

 

- Добре, де, онова било е вчера!...

Но днес  нали ще трябва да ядем?...

Не се мотай, а слагай за вечеря -

за  нови схватки сили да сберем!...

 

- Ми  ето  ти  любимата  яхния!...

На  теб я посветих!... А любовта...

Щом питаш нея още  има ли я -

ми променила се е с нас  и тя!...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Меги, Марги, Росилина, Лиа, Гавраиле, Силвия, Веси, благодаря за вниманието с което удостоихте това стихче!...
  • Ще взема да си сготвя и аз една яхнийка.... Много ми е приятно тук. Благодаря ти,Роби!
  • Мъдрост, облечена в пеньоар на усмивки и ухаеща на манджа. Вкусно и с патриотични цветове. Естет си, Роби. Благодаря ти!
  • Тези диалози са чудесни подправки на ежедневната "домашна яхния".
  • "- Със теб участници сме в скучна драма,
    и дърлим се "по график" всеки ден..."
    Както винаги си точно в целта. Хареса ми мнението на Марго. "Бракът със стаж" си е нещо много ценно и в последния куплет Роби си го казал чудесно - любовта се променя. Тя се превръща в топла обич и грижа един за друг. Поне така трябва да бъде. Не винаги е така с любовта, защото тя е като огън, когато гори силно, изпепелява, но понякога пламне и изгасне. Това винаги говори, че материалът е мокър или подпалките не струват. Обърнато в хора, просто чувството е било мимолетно и повърхностно. Три червени на три зелени куплета би трябвало да са два за мъжа, два за жената и накрая по един. Наравно да са и да няма сърдити. Както винаги усмихваш, но и замисляш. Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...