Границите падат,

рамките са в умовете.

Шареният свят мост към космоса изплете.

Радио вълни, лазерни лъчи, кабели и жици,

лайкове стотици.

В ерата на фейсбука

личността човешка се изфука.

Кой е пил, кой е спал, кой с кого къде е блял?

Кой е бил, кой не бил, кой е сготвил и е мил?

Тук  споделят се животи, мисли, хора и места -

само че животът, братче,  има друга светлина.

Има  вятър, има ехо, има сбъднати мечти,

има мисли във душата, дето спомена гради.

Има пепел, има огън, има действие и миг,

онзи трепет на сърцето няма показ, нито  клик.

Онзи поглед на детето, вперен в майчината доброта,

онзи блян в човека, тръгнал  да догони  младостта.

Времето  танцува бясно, всяко утре е сега,

всеки опит да пораснем е победа над  плътта.

 Всяка дума пред човека, всеки поглед,

всеки жест - е  реалност, никак лека,

но е истинска и днес.

Истинска е свободата -

конят носи своето тегло,

фалш и его - суетата -

блясък в ледено стъкло.

Истинска е тишината,

пълна с мисли, цветове -

ням прожектор на душата,

шепот в бурното море.

Истинска е, знай, борбата,

болката рисува със замах -

срутва целия ни театър

и убива всеки страх.

Пълни чашата със вино,

празни всеки тъмен кът

и изправя ни пред Него

в онзи миг на Страшен съд.