31.10.2015 г., 0:27

Дифузия в рими

1K 0 1

 

Границите падат,

рамките са в умовете.

Шареният свят мост към космоса изплете.

Радио вълни, лазерни лъчи, кабели и жици,

лайкове стотици.

В ерата на фейсбука

личността човешка се изфука.

Кой е пил, кой е спал, кой с кого къде е блял?

Кой е бил, кой не бил, кой е сготвил и е мил?

Тук  споделят се животи, мисли, хора и места -

само че животът, братче,  има друга светлина.

Има  вятър, има ехо, има сбъднати мечти,

има мисли във душата, дето спомена гради.

Има пепел, има огън, има действие и миг,

онзи трепет на сърцето няма показ, нито  клик.

Онзи поглед на детето, вперен в майчината доброта,

онзи блян в човека, тръгнал  да догони  младостта.

Времето  танцува бясно, всяко утре е сега,

всеки опит да пораснем е победа над  плътта.

 Всяка дума пред човека, всеки поглед,

всеки жест - е  реалност, никак лека,

но е истинска и днес.

Истинска е свободата -

конят носи своето тегло,

фалш и его - суетата -

блясък в ледено стъкло.

Истинска е тишината,

пълна с мисли, цветове -

ням прожектор на душата,

шепот в бурното море.

Истинска е, знай, борбата,

болката рисува със замах -

срутва целия ни театър

и убива всеки страх.

Пълни чашата със вино,

празни всеки тъмен кът

и изправя ни пред Него

в онзи миг на Страшен съд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина се е получила дифузията - в истинския смисъл..., проникване и омесване...!!!
    "Кой е пил, кой е спал, кой с кого къде е блял?
    Кой е бил, кой не бил, кой е сготвил и е мил?
    Тук споделят се животи, мисли, хора и места -
    само че животът, братче, има друга светлина."

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...