Прегръдката ни беше твърде дълга.
Не успях от теб да отклоня очи.
Казах ти "довиждане", но всъщност лъгах.
Не исках като "сбогом" да звучи.
Думите премерени покриха
истината с наметало от лъжи.
Спомените ни гнездо си свиха
с отломките от рухнали мечти.
Разплаках се. Но знам - не бива!
Вместо теб - избирам самота.
Приех раздялата красива
пред грозния триъгълник във любовта.