Прегръдката ни беше твърде дълга.
Не успях от теб да отклоня очи.
Казах ти "довиждане", но всъщност лъгах.
Не исках като "сбогом" да звучи.
Думите премерени покриха
истината с наметало от лъжи.
Спомените ни гнездо си свиха
с отломките от рухнали мечти.
Разплаках се. Но знам - не бива!
Вместо теб - избирам самота.
Приех раздялата красива
пред грозния триъгълник във любовта.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
