29.03.2008 г., 16:23

Дилема

819 0 15

Прегръдката ни беше твърде дълга.

Не успях от теб да отклоня очи.

Казах ти "довиждане", но всъщност лъгах.

Не исках като "сбогом" да звучи.

 

Думите премерени покриха

истината с наметало от лъжи.

Спомените ни гнездо си свиха

с отломките от рухнали мечти.

 

Разплаках се. Но знам - не бива!

Вместо теб - избирам самота.

Приех раздялата красива

пред грозния триъгълник във любовта.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...