Aug 23, 2016, 4:47 PM

Дилема 

  Poetry » Phylosophy
951 1 10

На стъклото немощно чука нищетата.

Ако я пусна - отиде ми топлият дом!

Не я ли подслоня,

ще остане пролука

и като сенки,

мълчешком

ще се настанят по диваните,

по креслата,

зад завесите,

по килимите,

по топлите ни легла,

ледени образи -

суети, 

омерзение,

чувства ръждясали -

като ехо

на отчуждените ни тела...

 

© Кети Рашева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • пусни я..приемай всичко,нищо не подтискай..що за "топъл дом" е това,ако се страхува от нещо..ще остане в подсъзнанието и ще те разруши все някога,всичко трябва да изживеем и така да се обогатим,освободим накрая
  • Много силен стих!
  • Силна творба...
  • Харесах!
  • Поздрав, Кети!
  • !!!
  • Стих,който силно чука на прозореца на нашето бездушие.
    Може би нищетата вече е влязла в нашия дом.
    Силно философско послание изразено с точните думи.
  • За момент си помислих, че е започнало земетресение! Силни стихове с разтърсващо провокативен смисъл! Но в тях се открива и надеждата за истинското отрезвяване на човека и за неговото освобождаване от напразните илюзии,от пошлото, грозното , деградивното...Поздравления, Кети!
  • Тази твоя дилема, Кети, разкъсва всеки мислещ и страдащ човек. Затова голям е най-малкият й общ знаменател. Поздравявам те за споделеното!
  • Сложна дилема поставяш Кети, как да изберем? Замисли ме. Поздравления!
Random works
: ??:??