Katriona (Кети Рашева)

Шофьор на такси 🇧🇬

Посвещава се на светлата памет на баща ми
Тате, светла му памет, работеше като шофьор на такси. Но не какво да е такси, а на селска пиаца. Тези две вълшебни думички – „селска пиаца“, означаваха, че на практика, тате беше баща и майка на цялото село. И сега ще ви обясня защо – по онова време, когато ...

Katriona

Prose » Short stories

2022-03-08T14:41:32+02:00 1.1K 5 9

Когато заговорим за любов 🇧🇬

Когато заговорим за любов,
замлъкват птиците,
за да улавят думите ни;
утихва вятърът
и чува стъпките ни. ...

Katriona

Poetry » Love

2021-07-25T18:52:20+03:00 1.7K 5 12

Надка на татко 🇧🇬

Братовчедът Лари, както го наричаха в селото, се ожени за много красива жена – тъничка, руса като слънце, синеока… в селото с право му завидяха. И му завиждаха до деня, в който русата хубост го напусна. А как стана това… хм, като си имаш такава прилична на вид булка, трябва да си отваряш очите на че ...

Katriona

Prose » Short stories

2021-02-24T17:35:23+02:00 1.1K 6 18

Клада 🇧🇬

Katriona

Poetry » Love

2020-10-04T12:05:41+03:00 1K 2 10

Мечта за прошката 🇧🇬

Все някой ден ще проговори нищото,
най-мрачните ми тайни ще разбули:
Аз бях мечта, удавена във плиткото
в един прашасал, скучен ден на юли.
Бях еретикът, изгорял на кладата ...

Katriona

Poetry » Philosophical

2020-07-30T16:52:15+03:00 1.5K 10 17

Хляб 🇧🇬

Не се научих да гримирам делника,
но с толкова усмивки го живея!
Животът е една жестока мелница.
И мливото, и мелничарят съм във нея.
От всяко зрънце добрина си смилам нещо - ...

Katriona

Poetry » Philosophical

2020-07-21T23:57:53+03:00 1.6K 10 15

Къщата на Облаците 3 🇧🇬

Ако си мислите, че проблемите на Облаците приключиха със циганската снаха и бебето негърче, лъжете се – големите им тревоги тепърва се задаваха. Колкото трите им момчета бяха спокойни и уравновесени, толкова най-малкото им дете се оказа диво и неконтролируемо. Едва постъпила в групата на най-малките ...

Katriona

Prose

2020-07-20T04:56:30+03:00 1.4K 2 6

Краят на вълчицата 🇧🇬

Дивото в мен се събуди.
Нокти плътта ми разпукват,
вълча снага - сива козина,
хищна и алчна муцуна,
щръкват тревожно ушите ми ...

Katriona

Poetry » Philosophical

2020-07-01T15:54:56+03:00 1.3K 9 19

Песничка за лукса 🇧🇬

Законът на смъртта не ме тревожи -
все някой ден ще легна във пръстта.
Не пих нектар с министри и велможи,
със клисав хляб залъгвах си глада.
Живях го, както аз си го разбирам - ...

Katriona

Poetry » Philosophical

2020-06-23T20:16:15+03:00 2.1K 9 11

Къщата на облаците 2 🇧🇬

След като всички се убедиха, че няма отърване от малкото ревливо чудовище Жади, животът потече в старото русло. Донка се скъсваше от работа в шивашкия цех и въртеше къщата, Симо отново пасеше “биологични единици“ и си пийваше от любимите си „облаци“, а потомството им неудържимо избуяваше. Най-видимо ...

Katriona

Prose » Short stories

2020-06-19T00:24:22+03:00 1.6K 5 12

Игра на Сатаната 🇧🇬

Играе си с мен Сатаната -
опасна и смешна игра:
ту златна пара на земята,
ту мъжки лъжливи слова;
ту "верни" другари за маса, ...

Katriona

Poetry » Philosophical

2020-06-14T13:03:38+03:00 1.5K 5 15

Лай ме, кучко! 🇧🇬

Рани ме враг. Надигнах глас,
а той удари ми плесница
и, победена, се прострях
в калта - убита стара птица.
Защо е, Боже, толкоз лош? ...

Katriona

Poetry » Philosophical

2020-06-05T18:26:38+03:00 1.5K 7 8

Посрещането на късмета 🇧🇬

Додето се държахме на въже
и дърпахме на дявола рогата,
едно късметче - дребничко, дете,
се вмъкнало потайно през вратата;
клечало кротко в прашните ъгли, ...

Katriona

Poetry » Philosophical

2020-06-04T12:10:29+03:00 1.3K 10 15

Къщата на Облаците 1 🇧🇬

Лепнаха му прякора веднага след уволнението. Симо си дойде от казармата възмъжал, пуснал мустаци и любител на прословутото българско питие „Облак” – коктейл от мента и мастика. Незнайно как, вместо военните науки, беше изучил до съвършенство консумирането на „облаци” и така се започна. От автобуса а ...

Katriona

Prose » Short stories

2019-01-27T02:19:23+02:00 2.7K 18 34

Ребро над сърцето 🇧🇬

Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!
Тя не знаеше сладките приказки - ...

Katriona

Poetry » Civic

2018-11-14T14:15:16+02:00 4.4K 37 57

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха следобед за Варна, да доведат внуците след завършването на учебната година, и точно тази нощ баща му умря. За Камъка се знаеше, че е кораво копеле, но усетил смъртта да тегне като вледенена плоча във въ ...

Katriona

Prose

2018-03-19T11:21:04+02:00 4.2K 24 41

Турете му пепел 🇧🇬

- Това, лудото, Господ да му е на помощ! То че прави бели, прави, ама и много го бият, мари!
- Бият го, зер, Господ да ги убие! Ами дано е жива майка му, че като се загуби, тежко му и горко.
Така си хортуваха бабите, насядали на големия пън под ореха. Като поошетат из къщи, се събираха на сянка или ...

Katriona

Prose » Novellas and novels

2018-03-01T18:36:22+02:00 2.9K 11 18

Робство 🇧🇬

Бягай, бягай невръстна робиньо,
мъгла се вдига, потеря иде!
Бягай от чужди, крий се от свои –
за грош предава, който те види!
Бягай нагоре, навръх балкани, ...

Katriona

Poetry » Civic

2018-02-25T16:35:12+02:00 4.3K 26 31

Клетката 🇧🇬

Ти искаш пак да те обикна...
но виж, не ми се получава –
нима със робството се свиква?
Със плен във вражеска държава?
В спиралата на битието ...

Katriona

Poetry » Love

2017-11-28T16:19:01+02:00 1.9K 25 34

Измерения 🇧🇬

Висок като планински връх
е някога животът.
По стръмното пълзя без дъх,
в дълбокото – се кротвам,
а по средата, в равнина, ...

Katriona

Poetry » Philosophical

2017-09-05T09:56:42+03:00 2.8K 17 22

Притаено 🇧🇬

Не заспах...
Като смърт ще е дълга нощта.
Черни шалове мята над земята студена.
Отвисоко се хили кръгла жълта луна,
като прилив прииждат ...

Katriona

Poetry » Philosophical

2017-07-27T11:23:41+03:00 2.6K 18 26

Молитва 🇧🇬

Katriona

Poetry » Philosophical, Blank verse

2017-07-07T17:56:25+03:00 1.6K 5 7

Окото 🇧🇬

Katriona

Prose » Short stories

2017-06-27T20:05:56+03:00 2.5K 7 11

Неравноделно 🇧🇬

Тежкò томува, който няма род
и бащино огнище не познава! –
скиталец тъжен в чужд един живот,
захвърлен, сам рода си да създава!
Горко томува, станал глух и сляп ...

Katriona

Poetry » Civic

2017-03-02T19:00:59+02:00 1.6K 9 24

Зимна импресия 🇧🇬

Когато свърши всичко,
в смях изречено,
останалото е изплакано...
и нищо друго няма.
Аз не познавах ...

Katriona

Poetry » Philosophical

2017-02-11T18:10:01+02:00 1.4K 8 19

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така казваше мъжът ѝ, защото едно дете не можа да му роди, а той искаше синове. Едър, як, шкембелия, беше хала в работата и ненаситен на ядене и пиене. И на жени. Една да забременее, казваше ѝ, ще я прибера, ...

Katriona

Prose » Short stories

2017-01-11T21:05:30+02:00 6.5K 39 79

Невинната, дръзката.... 🇧🇬

Като вик от дълбокото
спомен в мене звучи:
за момче синеоко
с нежни, светли черти
и за смугло момиче ...

Katriona

Poetry » Love

2016-11-30T14:07:09+02:00 1.7K 10 30

Айона, майка на тигър 🇧🇬

Понесе животното към къщи с ясното съзнание, че върши голяма глупост. Котката беше много стара, проскубана и мършава. Но се гушна на рамото й толкова нежно и започна леко да мърка, сякаш пееше... беше я хранила в продължение на четири години - всеки обяд, до контейнерите зад офиса. Докато собственот ...

Katriona

Prose » Short stories

2016-11-14T00:24:32+02:00 2.3K 4 8

Душа на жена 🇧🇬

От какво точно днес заболя те, душа?
Стига с тези измислени драми! –
Имаш покрив и хляб, още рожба една
да те сгрява със името Мамо!
Не живея в разкош и спокойно не спя – ...

Katriona

Poetry » Philosophical

2016-11-11T17:29:26+02:00 4.8K 31 45

Да те няма..... 🇧🇬

Бих плакала за теб, любов,
във черен креп се бих завила,
но ти, жестоко божество,
отне ми младост, здраве, сила,
останах само с две очи ...

Katriona

Poetry » Love

2016-10-25T12:40:53+03:00 3.2K 17 21

Дилема 🇧🇬

На стъклото немощно чука нищетата.
Ако я пусна - отиде ми топлият дом!
Не я ли подслоня,
ще остане пролука
и като сенки, ...

Katriona

Poetry » Philosophical

2016-08-23T16:47:49+03:00 1.4K 1 10

Звезда през януари 🇧🇬

Кога ще ме обикне този,
когото толкоз съм обичала?
На прашна гара
с пуст перон,
на тъжен кей, ...

Katriona

Poetry » Love

2016-08-10T16:21:57+03:00 1.5K 17

Полет към Алгол 🇧🇬

Ще се кача на кораба за Утре -
окаян пътник без билет
и без багаж.
Но знам,
че там ме чакат! ...

Katriona

Poetry » Philosophical

2016-07-31T11:06:23+03:00 1.3K 1 8

Обсесия 🇧🇬

Помня,
бях обещана на теб.
И, противно на всяка прокоба,
те обичах!
И още те нося ...

Katriona

Poetry » Love

2016-07-07T11:17:41+03:00 1.8K 3 20

Брод 🇧🇬

Дните са сиви врабци,
хищни ядачи на време,
с плячката - стръвни ловци,
бързи ездачи на стреме;
мен са ми шарен гердан, ...

Katriona

Poetry » Philosophical

2016-05-18T21:56:17+03:00 1.5K 19

Какво си давам сама 🇧🇬

Животът все ме разплаква,
аз пък му се смея.
Свирепо ме гледа вещица -
майната ù и на нея!
Аз съм нещо ...

Katriona

Poetry » Humorous

2016-03-27T17:17:48+03:00 1.7K 3 21

Тя 🇧🇬

Често никой не знае къде е.
Във отрудени, груби ръце
тя гнезди и в гнездото си пее,
сякаш мъти обично яйце.
Тя не знае изискани думи, ...

Katriona

Poetry » Philosophical

2016-02-03T22:42:40+02:00 2.4K 7 30

Жълтите обувки на Тока 🇧🇬

Не издържаше вече на този лигаво бебешки глас, идващ от туловището на голяма, твърде пълна жена. Жената, всъщност момичето, защото то беше едва на 15 години, беше чаканата и твърде обичана някога Соня. Сега Соня беше бреме за всички: майка й се разтреперваше в мига, в който я видеше да се събужда, с ...

Katriona

Prose

2016-01-23T19:37:53+02:00 2.7K 3 20

Неповторима 🇧🇬

Вижте ми синята рокля -
сънен петел се прокашля,
точи чертички по рамото,
спира дъждът и прокарва
тънки, последни тегели, ...

Katriona

Poetry » Philosophical

2015-12-23T16:37:36+02:00 1.7K 1 17

Кьде са на Господ очите? 🇧🇬

Кой спря пред бедняка и ритна гнусливо
вонливите дрипи, сакатия крак?
Човекът изстена. А искаше само
да легне на сухо... и мъничко хляб.
Работил бе много и много бе патил - ...

Katriona

Poetry » Civic

2015-09-23T23:10:00+03:00 2.7K 9 30