Диня
Не искаш чувства… нито рани,
а само тръпката да шие…
със устни и безсънни длани
съмнения самотно сини…
Не искаш да бодеш сърцето
със обещания за утре...
Не вярваш в думите – превземки.
В гръдта отглеждаш пеперуди…
Не вярваш в себе си… та в мене?!
Светът е вик за сляпа обич...
От Бог да скрием миг безвремие
(заспал сега е в умна притча...)
Да хапнем тази сочна диня
от цялата красива сладост.
Във фризер от мечти изстинала
със семки уморена младост.
© Михаил Цветански All rights reserved.
