Диня
Не искаш чувства… нито рани,
а само тръпката да шие…
със устни и безсънни длани
съмнения самотно сини…
Не искаш да бодеш сърцето
със обещания за утре...
Не вярваш в думите – превземки.
В гръдта отглеждаш пеперуди…
Не вярваш в себе си… та в мене?!
Светът е вик за сляпа обич...
От Бог да скрием миг безвремие
(заспал сега е в умна притча...)
Да хапнем тази сочна диня
от цялата красива сладост.
Във фризер от мечти изстинала
със семки уморена младост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
