Диви ягоди
Диви ягоди
Идва в мислите ми нощем... По самодивско време,
с разкопчана риза и с развята коса... И на бял кон.
Не разбирам. Загадъчен е. И е дошъл да ме вземе.
Слага ме пред себе си... Тъмно е. По някакъв склон...
И гора... Дъх на теменуги из въздуха. И пренася ме,
на легло от горски мъх. И ми шепне... Носи коприва.
И шепа диви ягоди... И ме храни. С устни. Отпива ме.
И сока им, който се стича по моите... Нежен е. Отива
далеч. Чародей. Докосва ме. С мисли... И ме съблича.
И после ме гледа. Дълго... Гола съм, под пълна луна.
А желанията му - избуели треви... Страх, който увлича
и погубва... Разплита косите ми, като на любима жена
и падат - по гърба ми. И ги целува... И е дивна магия.
Напоява тялото ми с мляко... И мед. И пак ме връща.
По трети петли. Дава ми цвете омайниче. Да го скрия.
Да помня... И тръгва. В други мисли... Да ги преобръща.
© Светла Асенова All rights reserved.
