Дивите огньове
Дивите огньове
За да напиша този стих са виновни
Десито Инджева и Ицето-Романтик
Нощни стъпки ме омайват,
широко е отворена вратата.
Нахлуват с тебе страсти луди,
искрици сини режат мрака.
Горещо е в душите ни, горещо,
запалени са дивите огньове.
Не зная - да горим ли в обич
или от пожар да те спасявам.
Галят пламъци телата ни,
отново губим се и се намираме.
И всеки път по-страстно е,
живи ли сме, или от любов умираме
Тишината бавничко се сбира,
разчупена от тръпки и искряща.
Пожарът, потушен, отстъпва,
оставил във телата пепелища.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
