5.09.2007 г., 11:26

Дивите огньове

1.1K 0 27

                                            Дивите огньове

                                             За да напиша този стих са виновни 
                                                            Десито Инджева и Ицето-Романтик


                          Нощни стъпки ме омайват,
                   широко е отворена вратата.
                   Нахлуват с тебе страсти луди,
                   искрици сини режат мрака.

                   Горещо е в душите ни, горещо,
                   запалени са дивите огньове.
                   Не зная - да горим ли в обич
                   или от пожар да те спасявам.

                   Галят пламъци телата ни,
                   отново губим се и се намираме.
                   И всеки път по-страстно е,
                   живи ли сме, или от любов умираме

                   Тишината бавничко се сбира,
                   разчупена от тръпки и искряща.
                   Пожарът, потушен, отстъпва,
                   оставил във телата пепелища.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички накрая оставаме само пепел и прах!
    Стихотворението ти е чудесно и така въздействащо!
  • Проследявам злобните и недобронамерени коментари, които Ирина прави и не мога да й се начудя?!?!?! Това момиче търси повод да се заяжда ли само?!?!?!
    Искам да й кажа, че никой не се страхува да бъде искрен, но явно тя се страхува да напише някакво произведение и явно има защо.
    А теб, съпа, те прегръщам и целувам пак!
  • Стихотворението не е само рими,то е и чувства!Когато човек съумява да ги изрази по подобаващ начин,то тогава за него мога да кажа ,че е творец!А ти мила Маги си!Поздрави отново!!!!!
  • Мила Ирина, радвам се , че прочете, а аз съм в тоя сайт от любов към поезията.Никога в живота си не съм правила нищо механично, а от все сърце и душа. Пиша коментари само на тези стихове , които са ми доставили естетическа наслада, тези , които не харесвам просто не ги коментирам, защото не съм тук да оценявам стиховете на другите , а да чета и радвам на поезията.Радвам се на това , което ми харесва, и не прося нищо от никого.Съжалявам , че ти си видяла нещата по този недобронамерен начин.
  • Ирина, стига си обикаляла и критикувала! Погледни се!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...