5 sept 2007, 11:26

Дивите огньове

  Poesía
1.1K 0 27

                                            Дивите огньове

                                             За да напиша този стих са виновни 
                                                            Десито Инджева и Ицето-Романтик


                          Нощни стъпки ме омайват,
                   широко е отворена вратата.
                   Нахлуват с тебе страсти луди,
                   искрици сини режат мрака.

                   Горещо е в душите ни, горещо,
                   запалени са дивите огньове.
                   Не зная - да горим ли в обич
                   или от пожар да те спасявам.

                   Галят пламъци телата ни,
                   отново губим се и се намираме.
                   И всеки път по-страстно е,
                   живи ли сме, или от любов умираме

                   Тишината бавничко се сбира,
                   разчупена от тръпки и искряща.
                   Пожарът, потушен, отстъпва,
                   оставил във телата пепелища.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всички накрая оставаме само пепел и прах!
    Стихотворението ти е чудесно и така въздействащо!
  • Проследявам злобните и недобронамерени коментари, които Ирина прави и не мога да й се начудя?!?!?! Това момиче търси повод да се заяжда ли само?!?!?!
    Искам да й кажа, че никой не се страхува да бъде искрен, но явно тя се страхува да напише някакво произведение и явно има защо.
    А теб, съпа, те прегръщам и целувам пак!
  • Стихотворението не е само рими,то е и чувства!Когато човек съумява да ги изрази по подобаващ начин,то тогава за него мога да кажа ,че е творец!А ти мила Маги си!Поздрави отново!!!!!
  • Мила Ирина, радвам се , че прочете, а аз съм в тоя сайт от любов към поезията.Никога в живота си не съм правила нищо механично, а от все сърце и душа. Пиша коментари само на тези стихове , които са ми доставили естетическа наслада, тези , които не харесвам просто не ги коментирам, защото не съм тук да оценявам стиховете на другите , а да чета и радвам на поезията.Радвам се на това , което ми харесва, и не прося нищо от никого.Съжалявам , че ти си видяла нещата по този недобронамерен начин.
  • Ирина, стига си обикаляла и критикувала! Погледни се!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...