Джобен часовник до чаша с ракия
На екс! До дъното на този свят!
До скритата печал на лицемера.
Без правото на сбъркан кръговрат –
на екс! – преди от хлад да потреперя.
По датите на моя календар,
събирам зими и лета прахосвам.
Животът ми – от библия по-стар,
до йота и петак го доизносвам.
На всяка завист кучето надвил,
вървя по лъкатушещата права.
За всичките обиди съм простил
на себе си, обаче, не прощавам.
Един часовник от пиринч ръмжи
и ме заплашва със изтекло време.
Не знае той, че тука ме държи
това, което няма да ми вземе.
Минутите какво ще променят –
любимата ми плитки не заплита...
И, както знам, че няма Бог и смърт,
рендосвам за ковчега си дъските.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
Категорична поезия, силна като ракията.
