23.01.2024 г., 13:15 ч.

Джобен часовник до чаша с ракия 

  Поезия
393 16 16

 

На екс! До дъното на този свят!
До скритата печал на лицемера.
Без правото на сбъркан кръговрат –
на екс! – преди от хлад да потреперя.

 

По датите на моя календар,
събирам зими и лета прахосвам.
Животът ми – от библия по-стар,
до йота и петак го доизносвам.

 

На всяка завист кучето надвил,
вървя по лъкатушещата права.
За всичките обиди съм простил
на себе си, обаче, не прощавам.

 

Един часовник от пиринч ръмжи
и ме заплашва със изтекло време.
Не знае той, че тука ме държи
това, което няма да ми вземе.

 

Минутите какво ще променят –
любимата ми плитки не заплита...
И, както знам, че няма Бог и смърт,
рендосвам за ковчега си дъските.

 

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??