Днес не казвам
,,Обичам",
не шептя ,,Ще ти простя"...
След 13 години пазя
онова сърце,
което ми е първият подарък от теб.
Не, не онова,
което изтласква в тялото ти кръвта,
а онова,
пълно с вода
и с цветни топчета.
Днес не гледам назад,
не гледам напред –
гледам само в себе си...
а виждам теб.
© Виолета Веселинова - Ил All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
