| По пътека от миди | ||
| вървя… | ||
| изпратило ги е морето | ||
| през нощта. | ||
| И слънцето във тях | ||
| е спряло. | ||
| Неописуемо, неповторимо… | ||
| красота! | ||
| И стъпвам лекичко, | ||
| на пръсти. | ||
| Не искам да ги | ||
| нараня. | ||
| Миг изкушение... | ||
| навеждам се, | ||
| загребвам в шепи, | ||
| съзерцавам… | ||
| а после ги отнасям | ||
| у дома. | ||
| Море, дали си ми съдба, | ||
| не зная. | ||
| Но колкото от теб да се | ||
| отдалечавам, | ||
| при теб аз винаги се връщам… | ||
|
и... оставам.
|
||
14.03.2010 Бургас
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
