По пътека от миди | ||
вървя… | ||
изпратило ги е морето | ||
през нощта. | ||
И слънцето във тях | ||
е спряло. | ||
Неописуемо, неповторимо… | ||
красота! | ||
И стъпвам лекичко, | ||
на пръсти. | ||
Не искам да ги | ||
нараня. | ||
Миг изкушение... | ||
навеждам се, | ||
загребвам в шепи, | ||
съзерцавам… | ||
а после ги отнасям | ||
у дома. | ||
Море, дали си ми съдба, | ||
не зная. | ||
Но колкото от теб да се | ||
отдалечавам, | ||
при теб аз винаги се връщам… | ||
и... оставам.
|
14.03.2010 Бургас
© Мариана Вълкова Все права защищены