Днес...
| По пътека от миди | ||
| вървя… | ||
| изпратило ги е морето | ||
| през нощта. | ||
| И слънцето във тях | ||
| е спряло. | ||
| Неописуемо, неповторимо… | ||
| красота! | ||
| И стъпвам лекичко, | ||
| на пръсти. | ||
| Не искам да ги | ||
| нараня. | ||
| Миг изкушение... | ||
| навеждам се, | ||
| загребвам в шепи, | ||
| съзерцавам… | ||
| а после ги отнасям | ||
| у дома. | ||
| Море, дали си ми съдба, | ||
| не зная. | ||
| Но колкото от теб да се | ||
| отдалечавам, | ||
| при теб аз винаги се връщам… | ||
|
и... оставам.
|
||
14.03.2010 Бургас
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
