Днес
съм мечта безоблачна;
усмивка, скрита във малинов храст;
детска песен из(п/см)ята непорочно
със слънчев лъч в първия куплет.
Днес
съм синкав морски бриз;
нечут шепот на миди и рапани;
първият написан детски стих
за пеперудени крила и летящо пони.
Днес
съм пееща дъга;
разхвърлям шарени ноти.
Днес
съм падаща звезда,
сбъдвам най-наивните мечти.
А коя ще бъда утре,
не желая да знам.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много ми харесва стихотворението ти