Днес на гости се отби

Днес на гости се отби
моя мила дружка.
Ведрост, слънце и дъга 
мигом влязоха във къщи.
Стана топло, светлина 
блесна във очите -
колко хубаво е да си спомним
на приятелството вярно дните ...
Сякаш вчера, босоноги,
скачахме с въже на двора.
И тогава беше ранна есен, 
но децата имат обща тайна - 
те със птиците вълшебни
знаят да говорят...
Минаха години дълги – 
бури грохотни дойдоха 
в дните ни – щастливо – тъжни 
да ни предадат урока на живота.
В шеметно надбягване със времето
не усетихме как есен 
затанцува, жълтолистна.
И сребро издайнически от косите 
ни нашепва философски, тежки мисли...
Но Душата – младост пази,
и не иска отстъпление
от часовете, пълни с радост, смях, 
и оптимистично вдъхновение.
Днес на гости се отби
споменът за чудни, волни дни...
И не искам той да си отиде... 

02.10.2011г.