Mar 21, 2009, 12:13 PM

Днес няма да е утре (една измислена жена)

  Poetry » Other
737 0 2

Лирическата героиня
е само
една измислена жена,
разхождаща
духа си
по стени
от мълчание...
С очакване,
че утре
няма да е днес

и за кафето сутрин

няма да ú

трябва захар...

И най-после
тази проклета бъркалка
ще престане
да обърква живота ú...
И утре няма да е днес,
от черните пеперуди,
избождащи
очите ú,
ще се разлисти
животворен филиз
на победата
над животинското
самоизяждане.
А хищническото его
дебне от всеки ъгъл...
Дори, когато
същността е
един затворен кръг...
Един изход само
не стига...
Има още спирки,
докато краят се слее
с началото...
Дори и утре
отново да е днес...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Манджукова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...