Nov 25, 2006, 11:12 AM

Дни

  Poetry
659 0 1
Дни

Спомняш ли си дните, когато
Заедно мечтаехме за утре
Колко ли болезнени спомени имаме?
Колко ли щастливи спомени имаме?
Това са все дни, които ще съхраня
На тайно място, дълбоко в себе си.
Спомняш ли си, когато заедно отивахме
В близкият парк?
Спомняш ли си как просто седяхме там
И се смеехме,
Докато часовникът не удари полунощ?
Не знам какво развали вълшебството на мига,
Но знам нещо друго, което завинаги ще ме крепи.
И то е радостта, от факта, че съм с теб,
Радостта, че живеем е едно и също време.
И точно заради това знам, че ще има
Нова среща и отново ще се смеем заедно
Отварям старият албум, след толкова много време
Променила ли съм се от онова, което бях тогава?
Превръщам ли се бавно във възрастен?
Не! Знам, че все още съм си същото момиче,
С което се разхождаше навсякъде,
Показвайки червените си тенове.
Не съм забравила за дните,
Когато мечтаехме заедно за утре.
Чувствам, че срещата ти не бе случайност
Просто не е възможно да е просто инцидентно.
Искам да имаме още много нови спомени
Само ти и аз, както винаги.
И затова чакам да дойде утрешният ден,
Чудейки се какви ли мечти ще си разкажем тогава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина има много смисъл и много краисви чуства в думите ти

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...