Дните ми не са това, което бяха,
нищо общо нямат те с преди.
Съвсем различни днес са някак
и представите ми, и надеждите.
Мечтите ми като косите оредяха.
От цветен, филмът стана черно-бял.
Много от спомените ми се изтриха,
необратимо и безвъзвратно.
Няма как - така стоят нещата,
затуй приемам те какъвто си.
Макар и по-различен да си
от представите ми някогашни.
Такъв живея те,
какъвто си ми отреден, животе.
Калин Вълов
© kalinvalov All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
