До безкрая
Аз обичам реално и дръзко,
нямам време да сричам безкрая.
Лудва залезът в огнени пръски –
аз по него нощта ти гадая.
Но не мога да чакам до някога,
искам тук и сега да съм жива.
Виж, животът пулсиращо бяга,
а страхът ни мечтите убива.
Често лудо препускам за никъде,
щом реша, че света ще обърна.
А боли от пропуснати мигове,
с тях тъгата в очите покълва,
и струи в наранено очакване,
крачки мери към чужди мегдани.
Знам, накрая все стига донякъде
и процежда се тихо в съня ни.
Затова искам днес да мечтая,
да остана за тебе различна,
че изгарям оттук до безкрая
в най-безумното, дръзко обичане.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
