danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Aug 22, 2011, 12:21 AM

До безкрая 

  Poetry » Love
1018 0 17

Аз обичам реално и дръзко,

нямам време да сричам безкрая.

Лудва залезът в огнени пръски –

аз по него нощта ти гадая.

 

Но не мога да чакам до някога,

искам тук и сега да съм жива.

Виж, животът пулсиращо бяга,

а страхът ни мечтите убива.

 

Често лудо препускам за никъде,

щом реша, че света ще обърна.

А боли от пропуснати мигове,

с тях тъгата в очите покълва,

 

и струи в наранено очакване,

крачки мери към чужди мегдани.

Знам, накрая все стига донякъде

и процежда се тихо в съня ни.

 

Затова искам днес да мечтая,

да остана за тебе различна,

че изгарям оттук до безкрая

в най-безумното, дръзко обичане.

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Безумно обичане...
    Много харесах!
    Поздрави!
  • Браво, Дани!
  • Пишеш невероятно, Дани! Поздравления!
  • Прекрасни стихове-удоволствие да се четат!
  • И тъга ще има, и копнеж - тогава се ражда стиха с душа.Поздрав Дани!
  • Така се обича,поздрави
  • Да чакаш обич за утре, си е умиране...
  • Голямо удоволствие е да се чете! Благодаря!
  • Само така!
    Страхотна си,Дани
  • по женски силно и красиво...
    прекрасно стихотворение, Дани...
    сърдечен поздрав..
  • много ми хареса,зареди ме от рано


    бравос
  • "А боли от пропуснати мигове,
    с тях тъгата в очите покълва,"
    Отново истинска и жива поезия!
    Поздравления, Дани!
  • !!!
  • Когато обичам

    Ще те любя с дъждовните пръски!
    Ще те любя със биле - омая.
    С всяка роза, за теб, ще възкръсвам!
    Със снежинки за теб ще мечтая!

    Ще те стопля със бъдник в оджака!
    Ще ме пиеш от старото вино.
    С дъх на дюля в одая ще те чакам.
    Ще ме виждаш в аязмено - синьото.

    Аз съм твоите чужди стобори.
    Аз съм твойта надежда нечакана.
    Аз съм тихото нощно говорене.
    Аз съм твоето моминско плакане.

    Аз не мога да бъда себичен,
    даже в стих, щом пред Бог ми се вричаш!
    Мила моя, когато обичам,
    пиша тъй, че до гроб да ме сричаш...

    Зем.
  • Толкова ми хареса,че бих желал аз да съм го написал!Поздравявам Ви!
  • Поздрав!
  • Добре оползотворяваш времето,сведено до тук и сега!
    Поздравления за дръзкия стих,Дани!
Random works
: ??:??