До бяло

До бяло
 

Изпя ли и последната си болка
от предателство, когато си обичал?
Подреди ли за последно този спомен
и, като спомен само го обичай!?

Замълчаха ли думите горчиви,
който късаха на дребно от душата,
успя ли пак да се издигнеш
от обичта си, обичала на сляпо!?

Успя ли да издигнеш стълба
от тежката безсънна яма? 
Копаеха вярата ти със лъжи,
а любовта ти продължи да вярва.

Успя ли да извървиш и този път
и от болката да излезеш цяла?
Успя! Останаха безпаметни
чувствата  изтрити от спомена – до бяло!