До края отдаден
Цял живот не спирам
Скитам...
Като птица топло търся
И отлитам
Кораб призрачен
Вълните поря
Да го разгадая
Този живот се боря
Стени и прегради
Всеки създаде
От страх
Кой ли не ме предаде
Пълен и празен
До края отдаден
За някой забавен
От други забравен
Не спирам да скитам
Стените да сривам
В очи да се взирам
С тях да умирам
За пламъче малко
Което да топли
Живота чуплив
Без да го чопли
Не искам живот
Да живея ръждив
По друго е всичко
Когато си див
Разчорлен свободен
Нищо не скрих
Преградите мои
Отдавна строших
Не спирам да скитам
Душата събличам
Измръзнали голи
Други обличам
Из джунгли човешки
Голи без дрешки
Живота си учим
Правейки грешки
Душата ми е лято
Събрала ято
В нея да гнезди
Водата...
И през камъни върви
Все по-чиста
Под слънцето блести
Жадните и морните
Да пият
С устни благодарни
Нежност да попият
Душата ми гореща
Усмихва се насреща
© Любомир Деничин All rights reserved.
