ДО МОЕТО СТАРО ЛИБЕ
Криво-ляво,
както вчера,
тъй и днеска,
пак сколасах
да надникна зад завеските,
където слагаш
съкровените си
прелести
и тайни.
И да ти кажа честно,
бяха толкова омайни –
като аромат
на първа пролет.
Усетих се,
но вече бях оплетен
в мрежите на гиздав паяк
и вече бях отровен...
Но бях щастлив и весел.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав!
