ДО МОЕТО СТАРО ЛИБЕ
Криво-ляво,
както вчера,
тъй и днеска,
пак сколасах
да надникна зад завеските,
където слагаш
съкровените си
прелести
и тайни.
И да ти кажа честно,
бяха толкова омайни –
като аромат
на първа пролет.
Усетих се,
но вече бях оплетен
в мрежите на гиздав паяк
и вече бях отровен...
Но бях щастлив и весел.
© Ангел Веселинов Всички права запазени