До моя остров влакове не стигат
До моя остров влакове не стигат,
а мъчиш се вида им да смениш.
Изгубваш ме сред думи-пашпалига*,
сред хиляди интриги и вини.
Но ти си знаеш... Умен и безгрешен,
съвет не ти е нужен от жена.
Не виждаш ли?! Прегръща ме морето
и ме целува с не една вълна.
Премерваш ми по твой аршин сърцето
и шапка му скрояваш след това,
че искаш да ме вместиш там, където
трофеите държиш си след лова.
Какво? Какво? Дочувам май въздишка?
Разбра ли? Ти изгуби този път.
Не ти минава номерът предишен
и крачиш нервно, нервно по брега.
До моя остров влакове не стигат...
Опитай с лодка, кораб или сал.
(Това бе само лекичко намигане.
Дано да си ме правилно разбрал).
* Пашпалига – прахоляк, пушилка
© Валентина Лозова All rights reserved.
