Valens (Валентина Лозова)

Ненужен ден 🇧🇬

Денят приключи своята игра
и тежко във гримьорната приседна.
Грима изтрива бавно.
След това дълбоко ще заспи.
Самотен. ...

Valens

Poetry » Philosophical

2022-09-06T21:39:55+03:00 903 4 7

Обичай ме 🇧🇬

Обичай ме, когато съм море
събрало всички искащи въздишки,
поройните и кратки дъждове,
когато съм позната и различна.
Обичай ме, когато съм въпрос - ...

Valens

Poetry » Love

2016-08-29T20:44:54+03:00 1.8K 3 9

Миг 🇧🇬

От онзи миг не искам да съм влак.
Не искам релси, машинист, семафор
да слагат в рамки нуждата от бяг
към цъфнали внезапно нежни макове.
От онзи миг съм снежна тишина ...

Valens

Poetry » Love

2016-07-11T07:56:05+03:00 931 8

Все така 🇧🇬

Все така си се ражда денят.
Вечер грохнал от старост умира.
Все така аз преда самота
и тъка усмирителни ризи.
Все така си се влюбват във мен ...

Valens

Poetry » Other

2016-06-28T07:45:06+03:00 937 8

С право на неспомняне 🇧🇬

Брегът съблече свойта недостъпност
и се снижи до ранг на раковина.
Художникът рисуваше без пръсти
по изгрева на n-тата любима
един различен топъл януари, ...

Valens

Poetry » Love

2016-02-19T21:23:02+02:00 1.7K 11

Николай 🇧🇬

Дочула стъпките му, а след това и превъртането на ключа, тя го посрещна още с отварянето на вратата. Тя, неизменната тишина на дома му, всяка вечер го чакаше на прага. След нея доприпкваха и самотата, и страхът от старостта и болестите, страхът че някой ден ще си угасне сам, ненужен, не липсващ на н ...

Valens

Prose » Short stories

2016-02-17T13:58:44+02:00 1.1K 4

Да зазидаш самодива 🇧🇬

С аромат на далечни, студени,
неразцъфнали още цветя
ти вратата затръшна пред мене.
Аз съм минало. Бъдеще – тя.
Колко нощи за тебе будувах, ...

Valens

Poetry » Love

2016-02-15T18:28:14+02:00 1.9K 12

Под номер тринадесет 🇧🇬

Тринайсетият котарак не беше черен,
но святкаха очите му - зелени изумруди.
С походка сластна, огнено-премерена,
мър-мъркащи желания у мен събуди.
Тринадесети бе по ред в тефтера ми. ...

Valens

Poetry » Love

2016-02-13T19:55:59+02:00 1.6K 8

Горчиви недели 🇧🇬

Бяла зима - горчиви недели.
Вместо обич - горещ шоколад.
Липси, спомени... много са взели.
Без посока към рай. Кръговрат.
И не свършва кошмарът безкраен. ...

Valens

Poetry » Love

2016-02-11T23:03:09+02:00 1.6K 8

Преди последния влак 🇧🇬

Дочувам тътена от онзи влак,
със който ще си тръгна от перона,
а ти ще ме изпратиш. Няма как
две-три сълзи, нахални, ще изгониш
забърсвайки ги с вехтия ръкав. ...

Valens

Poetry » Love

2016-01-11T17:33:30+02:00 798 5

За мравката, котката и славея 🇧🇬

Пшенично зрънце от далечна нива
за него мравката едва донесе.
Постави го в нозете му щастлива,
а той го глътна. Ситост не усети.
А котката от пълна крина с жито ...

Valens

Poetry » Love

2016-01-06T07:44:46+02:00 1.3K 9

Лятото си тръгна с теб 🇧🇬

Понякога си мисля: Ах, защо
не мога да се върна там, където
преплетох моето със твоето кълбо,
или, накратко, влезе ми в сърцето.
Без много приказки и шум голям, ...

Valens

Poetry » Love

2016-01-03T14:20:55+02:00 856 5

Обичаш ли, е просто 🇧🇬

Събудих се. Едно щастливо пухче
на слънцето от розовата грива
до мене във чаршафите се спусна
и ми нашепна: „Рано е! Заспивай!“
Протегнах се по котешки безгрижно, ...

Valens

Poetry

2015-10-31T14:56:35+02:00 795 3

Плюс една щастливка 🇧🇬

Дъждът очаквано не заваля.
Поморие осъмна със усмивка.
След нежните ти ласки през нощта
е плюс една отбора на щастливките.
Дъждът със сигурност не бе желан, ...

Valens

Poetry » Love

2015-10-30T09:38:47+02:00 842 3

Вина, изчезни! 🇧🇬

Конкретна си, конкретна, като сън,
след който се събуждам уморена,
като заседнал ток във калдъръм,
като огромен тромб пълзящ по вена.
Защо ли някак си ме припозна ...

Valens

Poetry » Love

2015-10-28T16:36:11+02:00 938 8

Две маймунки пред скоба 🇧🇬

Във мен и теб не може да е есен,
а пък за зима, хич, да не говорим,
щом всяка мисъл с радост е принесена
на вечния копнеж по стих и полет.
Дали съм го планирала!? Навярно. ...

Valens

Poetry » Love

2015-09-30T22:06:57+03:00 950 4

Не ме разбирай грешно (Монолог на една прелъстителка) 🇧🇬

Не ме разбирай грешно, но не съм
жената, за която да си струва
да се лишиш от крепкия си сън,
от къща, от дете и от съпруга.
За всичко се заплаща в този свят, ...

Valens

Poetry » Other

2015-09-28T23:52:10+03:00 896 6

Усмихнато пухче - 3 🇧🇬

Тъй противооблачно целуваше очите ми
и ги рисуваше със слънце в златнорозово,
че аз, притихнала в прегръдките ти скитница,
не търся тази нощ спасение по морза.

Valens

Poetry » Love

2015-09-24T17:31:24+03:00 785 2

Поетите обичат по сезон 🇧🇬

„Поетите обичат по сезон.“ -
ми каза той преди да си замине,
а аз сама на пустия перон
помислих: „Да бе, да, ще видим!“
Поетите обичали сезон... ...

Valens

Poetry » Love

2015-09-17T22:09:02+03:00 812 2

Дали ще си магия? 🇧🇬

Понякога си път във моя ден.
Понякога си пейка за отмора.
Понякога си песенен рефрен -
една усмивка сред море от хора.
Понякога те търся като свещ - ...

Valens

Poetry » Love

2015-08-06T12:45:52+03:00 986 9

Колко му е да си гущерче 🇧🇬

Минало и бъдеще какво са?
Аз живея в този миг, със теб.
Равенството следва след въпроса.
Хаосът е строго подреден.
Кой ли мъж последно ще обичам? ...

Valens

Poetry » Love

2015-07-11T18:28:29+03:00 821 3

Прашинка в окото на чуждия мъж 🇧🇬

Красива съм
ни повече,
нито по-малко
от чужда, желана жена,
с която размина се. ...

Valens

Poetry » Humorous

2015-06-27T19:10:39+03:00 853 5

Пореден урок 🇧🇬

Пореден урок. Деление. Истината
за мене, за нея, за него – и прочие...
Очаквам звънеца. Ужасно ми писна.
Да ругая, не мога, затова многоточие...
Учебна програма. Уроци и изпити. ...

Valens

Poetry » Other

2015-05-07T22:15:13+03:00 860 4

И все ще е лято 🇧🇬

В мисъл тук съм.
И там.
И съм вик.
И съм ням
вятър стиснал гласеца на сушата. ...

Valens

Poetry » Love

2015-04-07T21:38:02+03:00 800 5

Да бъдеш пожелана 🇧🇬

Никой, никой освен времето не се докосна до свежестта и младостта ù, до невинната ù руменина.
Никой не усети свежия аромат на очакването ù, на желанието ù да бъде обичана, пожелавана и докосвана. Да се слее с някого. Да бъде част от него и той от нея.
Времето, само времето я ухажваше оставяйки следи ...

Valens

Prose » Short stories

2015-03-17T20:25:40+02:00 977 5

По пътя към Златните 🇧🇬

„Извинете, госпожо, след Вас!“
и се дръпва встрани от вратата.
Автобусът с най-мощния бас
заръмжава по пътя към Златните*.
А пък той, кавалер непознат, ...

Valens

Poetry » Humorous

2015-02-25T10:24:52+02:00 941 8

Студено ми е 🇧🇬

в памет на Илко Карайчев - zefpet
Замята зима заскрежен шинел,
със северните ветрове флиртува.
Отмята гарван в черния тефтер,
че вече като ангел съществуваш ...

Valens

Poetry » Other

2015-02-24T21:54:50+02:00 701 2

Мълчанието е злато 🇧🇬

Много ù личеше. Изобщо не умееше да лъже.
– Несторов, трябва да отида... – каза, навеждайки
се да вземе съвсем умишлено съборения от нея
химикал от неговото бюро на пода, и продължи –
обадиха се от градината, че Мишето... ...

Valens

Prose » Short stories

2015-02-16T22:14:09+02:00 1.7K 3

Приятно ми е 🇧🇬

Приятно ми е! Нека се представя -
онази съм, която ти плени
там... някога в уютната дъбрава
красиви думи, дето ù реди.
Приятно ми е! Колко си различен!? ...

Valens

Poetry » Love

2015-02-11T20:59:48+02:00 1.1K 10

Цената на куклите със сърце 🇧🇬

На кукла ти приличам. Да. Приемам,
но етикет къде видя да ми виси.
Отдавна светя срещу теб в червено,
но ти към мен да тръгнеш пак реши.
И колко пъти ще ме питаш „Колко?“!? ...

Valens

Poetry » Other

2015-02-10T16:57:21+02:00 1.9K 13

Кръговрат 🇧🇬

... Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред...
„Родна стряха“ Ран Босилек
Малка, срутена къщурка с некролог отпред.
В нея вятърът-самотник свири дни наред. ...

Valens

Poetry » Other

2015-02-06T16:25:21+02:00 882 5

Болиш ме 🇧🇬

Болиш! Все още ме болиш, все още...
Сърцето ми е с надпис „reserved”.
Събуждам се от спомените нощем
и питам те, дали си там добре.
Защо ли питам? Как ще отговориш? ...

Valens

Poetry » Love

2015-02-05T01:49:21+02:00 977 4

Луничките на Катя 🇧🇬

И тази сутрин по стар детски навик Катя хвърли две шепи студена вода на лицето си. Бъррррр!!! Потрепериха двайсетината лунички по скулите ѝ, но веднага след това ѝ се усмихнаха с най-топлите си слънчеви усмивки. Сякаш казваха: „Виж ни! Виж ни колко сме красиви!” Но Катя не ги забеляза. Не забеляза ...

Valens

Prose » Short stories

2015-01-31T14:23:57+02:00 920 3

Божурено море /Четвърта, последна част/ 🇧🇬

...................
Божура потрепери от студения вятър и
пристегна вълнената си забрадка. Смрачаваше. Дано
Минка, пощаджийката, да не е затворила пощата, че
да си вземе пенсията. Още невзела ги и парите бяха ...

Valens

Prose » Short stories

2015-01-29T17:35:10+02:00 1K 4

Божурено море /Трета част/ 🇧🇬

Видял я в санаториума и всичко му се
преобърнало. Разбрал, че цял живот нея е търсил, че
най-после я е намерил. Най-красивото момиче на света,
най-доброто, с най-чистата душа. Боряна се казвала.
Подхвърлена била пред едно сиропиталище. Мургава, ...

Valens

Prose » Short stories

2015-01-28T22:45:12+02:00 933 3

Божурено море /Втора част/ 🇧🇬

– Мълчи, мале, мълчи! – щадеше я Атанас,
когато майка му току подметнеше:
– Уж здрава, яка, червендалеста, а пък май ялова
ще излезе...
Чак на седмата година Господ им даде Неделчо. ...

Valens

Prose » Short stories

2015-01-27T19:57:28+02:00 983 3

Божурено море /Първа част/ 🇧🇬

Червено. Червено. Червенееше пред очите ù.
Червено божурено море. Божури, много божури... Като
нея – Божура, макар че от години само в сънищата
си чуваше: „Божурооо! Божурооо!“. Само там се
виждаше, с усмивка на бялото си пухкаво личице, с ...

Valens

Prose » Short stories

2015-01-25T17:09:05+02:00 921 4

Танц с огъня 🇧🇬

- Глаад - ни са! Глаад - ни са! О - ля! О - ля! - Чуваха се скандирания, но огньовете, които танцуваха около нея не ù позволяваха да види скандиращите. Какво ли бе това място? Как се бе озовала тук? Усети кокалеста ръка с дълги пръсти по тила си, болка от одраскване от дълъг крив нокът преди разкъсв ...

Valens

Prose » Short stories

2014-07-22T23:19:35+03:00 949 3

... а спомен със бастунче търси Него 🇧🇬

В мен липсата е вакуумно-потискаща,
объркано-кръжаща болна птица.
Не чувам даже крясъка на присмеха.
Да виждам как - с простреляна зеница!
Безумно-тягостно мълчание пониква ...

Valens

Poetry » Love

2014-07-18T09:33:48+03:00 1K 5

Самота с щипка надежда 🇧🇬

Самотата разбивам във шейкър с надежда
и някак по-малко горчи.
Предизгревно мракът във мен се разрежда
скицирайки светли лъчи.
Отпивам отново, премигва ми фейса: ...

Valens

Poetry » Love

2014-07-01T21:25:31+03:00 903 2