До неотдавна мечтаех за нас
Глупаво е да търся твой заместител,
само ти попълваше празноти и липси,
но пазя тайните си на хартиен носител,
ала и писането чак се обезсмисли...
Съхне мастилото... с ръце треперещи
посрещам деня, изпращам нощите
мъглива душата е... Ще дойдеш ли
при мен? Дъхът ми зове те, и кожата..
Премръзнах до синьо - лилавата гама,
облякох душа и сърцето застинало,
по-страшно е утрото щом теб те няма,
вървя по прашни алеи - мое минало.
Не зная за теб, но в мен не изчезва
натрапчиво лудо и диво усещане
как бих те прегърнала ако утре те срещна,
но твоят отклик би бил "Грешно е!"
© Виктория Тасева All rights reserved.
