До нови срещи, лято!
И ако в чая ти пелинов е на вкус,
октомври щом с мъглата се намята,
в червено щом подпалил е гората,
то тръгва лятото и пътят му е пуст.
Ако внезапно с клечица кибрит
поискаш сутрин любовта да сгрееш,
то лятото – далече, кой го знае де е?
И стар се чувстваш, тъжен и разбит.
Ако в леглото искаш да се свреш
и котката, нарочно на кравайче,
се свива, тръгва лятото и знай, че
в миг календарът не е само вещ.
В камината светулки пак летят
а огънят червен е, като рана,
а есента е тук, за да остане...
До нови срещи, лято! Лек ти път!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
