До нови срещи, лято!
И ако в чая ти пелинов е на вкус,
октомври щом с мъглата се намята,
в червено щом подпалил е гората,
то тръгва лятото и пътят му е пуст.
Ако внезапно с клечица кибрит
поискаш сутрин любовта да сгрееш,
то лятото – далече, кой го знае де е?
И стар се чувстваш, тъжен и разбит.
Ако в леглото искаш да се свреш
и котката, нарочно на кравайче,
се свива, тръгва лятото и знай, че
в миг календарът не е само вещ.
В камината светулки пак летят
а огънят червен е, като рана,
а есента е тук, за да остане...
До нови срещи, лято! Лек ти път!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е, Митко.
-
Раздялата с лятото тук е толкова естествена колкото самия живот, кръговрата и цикличността.
-
Знам. Горкото клепоухо... Кюфтенца.
-
Някои бъркат пУле с пАле. А пулето е магаренце. Става и за кюфтета, ял съм. Една бивша мома врачанка ги приготви.
-
Овнешка ми работа, все бързам, като пу̀ле пред майка си (това са думи на моята).
-
Сня ден беше напред с 24 часа. Сега - прескачаш два сезона направо.
Зажъдняла си за лято, слънце, цветя, студена бира...
Най-добре е да си лежиш пред камината с чаша червено вино, да се топлиш и мечтаеш римувано...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
