до онази, другата
Нахлу в света ми и донесе облаци.
От дъждове подгизнаха очите ми.
Реки от мъка прокопаха провлаци -
със пръст-забрава пълня днес следите им.
Мравуняци съборени са нощите.
Гъмжат от мисли трескаво-болезнени.
Във филмите са победени лошите.
А аз в сценария за моя бавно чезна.
Опитвам се да трия диалозите.
Опитвам се и тебе да изтрия.
Не търся отговор дори и на въпросите,
под линия поставени от Ние.
Забравата лекувала, ми казват.
Лечението много се проточи...
И като тумор стръвен, неизрязан,
в сърцето ми дълбаеш многоточие.
© Ели All rights reserved.
