12 jun 2007, 14:36

до онази, другата

  Poesía
1.2K 0 15

Нахлу в света ми и донесе облаци.
От дъждове подгизнаха очите ми.
Реки от мъка прокопаха провлаци -
със пръст-забрава пълня днес следите им.


Мравуняци съборени са нощите.
Гъмжат от мисли трескаво-болезнени.
Във филмите са победени лошите.
А аз в сценария за моя бавно чезна.


Опитвам се да трия  диалозите.
Опитвам се и тебе да изтрия.
Не търся отговор дори и на въпросите,
под линия поставени от Ние.


Забравата лекувала, ми казват.
Лечението много се проточи...
И като тумор стръвен, неизрязан, 
в сърцето ми дълбаеш многоточие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...