12 июн. 2007 г., 14:36

до онази, другата 

  Поэзия
1083 0 15

Нахлу в света ми и донесе облаци.
От дъждове подгизнаха очите ми.
Реки от мъка прокопаха провлаци -
със пръст-забрава пълня днес следите им.


Мравуняци съборени са нощите.
Гъмжат от мисли трескаво-болезнени.
Във филмите са победени лошите.
А аз в сценария за моя бавно чезна.


Опитвам се да трия  диалозите.
Опитвам се и тебе да изтрия.
Не търся отговор дори и на въпросите,
под линия поставени от Ние.


Забравата лекувала, ми казват.
Лечението много се проточи...
И като тумор стръвен, неизрязан, 
в сърцето ми дълбаеш многоточие.

© Ели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??