До онзи ден

За теб запазено бе моето сърце, Неуморно носих те във своята душа. За тебе грееше усмивката на моето лице, Със теб започваше и свършваше света. Ти бе всичко, за което съм мечтала, С мисълта за теб се будех всеки ден. Ти бе любовта, за която съм копняла. Ти бе огромна, неделима част от мен. До онзи ден, когато света ми преобърна, Душата ми прониза и сърцето ми разби. Не бях готова, не съумях да се извърна И всичко в мене днес кърви. Сега в сърцето ми на твойто място Има само няколко следи И няколко отровни капки от стрелата, Която с бясна сила ми заби. А душата ми, самотна и нещастна, Се опитва раздробените парчета да сглоби, Но душата ми се лута, вече празна, А ти дори не знаеш колко много ме боли...