30.03.2007 г., 18:41

До онзи ден

1K 0 0
За теб запазено бе моето сърце,
Неуморно носих те във своята душа.
За тебе грееше усмивката на моето лице,
Със теб започваше и свършваше света.

Ти бе всичко, за което съм мечтала,
С мисълта за теб се будех всеки ден.
Ти бе любовта, за която съм копняла.
Ти бе огромна, неделима част от мен.

До онзи ден, когато света ми преобърна,
Душата ми прониза и сърцето ми разби.
Не бях готова, не съумях да се извърна
И всичко в мене днес кърви.

Сега в сърцето ми на твойто място
Има само няколко следи
И няколко отровни капки от стрелата,
Която с бясна сила ми заби.

А душата ми, самотна и нещастна,
Се опитва раздробените парчета да сглоби,
Но душата ми се лута, вече празна,
А ти дори не знаеш колко много ме боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мммм Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...