30.03.2007 г., 18:41

До онзи ден

1K 0 0
За теб запазено бе моето сърце,
Неуморно носих те във своята душа.
За тебе грееше усмивката на моето лице,
Със теб започваше и свършваше света.

Ти бе всичко, за което съм мечтала,
С мисълта за теб се будех всеки ден.
Ти бе любовта, за която съм копняла.
Ти бе огромна, неделима част от мен.

До онзи ден, когато света ми преобърна,
Душата ми прониза и сърцето ми разби.
Не бях готова, не съумях да се извърна
И всичко в мене днес кърви.

Сега в сърцето ми на твойто място
Има само няколко следи
И няколко отровни капки от стрелата,
Която с бясна сила ми заби.

А душата ми, самотна и нещастна,
Се опитва раздробените парчета да сглоби,
Но душата ми се лута, вече празна,
А ти дори не знаеш колко много ме боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мммм Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...