До приятеля
Приятелю любими,
приятелю ми мил.
Ти нежно казваше ми „Дими”
и винаги до мен си бил.
Приятелството, зная,
че ще продължи до края.
Защото слушаше ти мен.
От ядовете мои ставаше зелен.
И бяхме винаги щастливи,
оставяхме се на съдбата…
Живяхме в безкрайните си ниви,
играхме на живота си играта.
Сега играта продължава сладко,
поспираме понякога за кратко.
И знам, подкрепата ми нужна
никога не ще ти бъде чужда.
приятелю ми мил.
Ти нежно казваше ми „Дими”
и винаги до мен си бил.
Приятелството, зная,
че ще продължи до края.
Защото слушаше ти мен.
От ядовете мои ставаше зелен.
И бяхме винаги щастливи,
оставяхме се на съдбата…
Живяхме в безкрайните си ниви,
играхме на живота си играта.
Сега играта продължава сладко,
поспираме понякога за кратко.
И знам, подкрепата ми нужна
никога не ще ти бъде чужда.
© Димана Желязкова All rights reserved.
